Напомняме на нашите читатели, че за постигането на по-добри резултати при астрономически наблюдения е нужно същите да се провеждат от места, достатъчно отдалечени от градове, промишлени зони, магистрали и други източници на светлинно и прахово замърсяване. В редица случаи е нужно да се има предвид текущата фаза на Луната, защото в ясни и безлунни нощи са достъпни за наблюдение най-голям брой астрономически обекти от различен тип. Използването на бинокъл, зрителна тръба или телескоп многократно разширява възможностите за наблюдение и обогатява впечатленията от видяното.

 

Посочените в статията моменти са в официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

28 октомври (неделя) в 4:00 ч – преминаване към астрономическо време, връщаме часовниците си с 1 час назад.

 

Фази на Луната

Последна четвърт: 8 октомври в 10:33ч, 7 ноември в 2:36 ч;

Новолуния: 15 октомври в 15:03 ч, 14 ноември в 0:08 ч;

Първа четвърт: 22 октомври в 6:32 ч, 20 ноември в 16:31 ч;

Пълнолуния: 29 октомври в 21:51 ч,  28 ноември в 16:47 ч.

 

Перигеи: 17 октомври в 4:03 ч – 360 672 км; 14 ноември в12:23 ч – 357 360 км.

Апогеи: 5 октомври в 3:44 ч – 405 161 км; 1 ноември в 17:31 ч – 406 049 км, 28 ноември в 21:36 ч – 406 364 км.

 

Явления, небесни атракции

13 срещу 14 ноември – пълно слънчево затъмнение, недостъпно от България. Максимална фаза – на 14 ноември в 00:11:48 ч. Карта с данни от НАСА

27 ноември в 7:15 ч. – съединение на Венера със Сатурн, 0.5о южно. Подробности – в раздел ”Ярките планети” по-долу, в данните за Венера.

28 ноември в 14:15 ч.  – начало на лунно затъмнение от полусянката на Земята, Максимална фаза – в 16:33 ч. За София Луната ще изгрее в 16:58 ч. Наблюдението ще бъде затруднено поради все още светлото небе след залеза. Краят на явлението е в 18:51 ч. Карта с данни от НАСА

 

Звездното небе през периода

В началото на октомври, в първите часове на нощта небето все още е във вид характерен за лятото – на запад залязват съзвездията Змиеносец, Змия и Воловар. На югозапад залязва Стрелец. На юг са Южна риба, Микроскоп, Скулптор, Козирог и Водолей. На югоизток и изток изгряват Кит и Бик. По-високо над тях са Пегас, Андромеда и Персей. Колар е ниско на североизток. Ниско на север е Голяма мечка. По-високо в небето са Дракон, Цефей, Касиопея, Лира, Лебед, Лисиче, Стрела, Орел, Делфин и Жребче.

През ноември, в края на нощта небето е вече заето от зимните съзвездия. Над южния хоризонт са Орион, Заек, Еднорог, Голямо и Малко куче, част от Кърма, Хидра, Компас и Помпа. На югоизток са Гарван, Чаша, Секстант и Лъв. На изток са изгрели Воловар, Косите на Вероника и Дева. Високо в небето са Колар, Бик, Близнаци, Рис, Рак, Голяма мечка и Малък лъв.

Вид на звездното небе на 1 октомври веднага след стъмване

Вид на звездното небе на 15 ноември в полунощ, с вече изгрелите на изток зимни съзвездия.

 

Ярките планети по ред на залеза им след Слънцето

Меркурий: В началото на периода планетата ще залязва скоро след Слънцето и няма да може да се наблюдава, дори във вечерите на 26 и 27 октомври, когато залезът й ще закъснява най-много след слънчевия – с 50 минути. На 27 октомври малко след 1 часа Меркурий ще бъде в максимална елонгация 24о източно от Слънцето. На 17 ноември вечерта Меркурий ще бъде в долно съединение – в най-близката до Земята точка от своята орбита. Към края на ноември планетата вече ще може да се наблюдава ниско на югоизток-изток – ще изгрява около 1 час и 40 минути преди Слънцето. На 5 декември Меркурий отново ще бъде в максимална елонгация, този път на  21о западно от Слънцето.

Сатурн и Марс: През по-голямата част от периода също няма да могат да се наблюдават. Сатурн ще бъде в съединение на 25 октомври (в противоположната спрямо Земята точка от своята орбита, т.е. зад Слънцето) и към края на ноември ще се наблюдава рано сутрин, но трудно, немного преди изгрева на Слънцето.

Венера: През октомври и ноември тя ще продължава да се наблюдава сутрин като ”Зорница”, но изгревът й ще закъснява все повече. В началото на октомври Венера ще бъде с ъглов диаметър 16”, с яркост -4.1m и със 71% осветен диск, в съзвездие Лъв. В края на ноември планетата ще бъде с ъглов диаметър 12”, с яркост -4m и с 88% осветен диск, в съзвездие Везни.

На 27 ноември в 7:15 ч Венера ще бъде в съединение по ректасцензия със Сатурн – на 0.55о южно (33’), Съединението по еклиптични дължини ще бъде в 3:20 ч. От нашата страна явлението ще може да се наблюдава след изгрева на Венера в 5:01 ч (за София). По време на съединението Сатурн ще бъде с яркост 0.6m и с ъглов диаметър 16”. Венера ще бъде с яркост -4m, с ъглов диаметър 12” и с 87% осветен диск. На тази дата Слънцето ще изгрее в 7:33 ч за София.

Съединението на Венера и Сатурн на 27 ноември преди изгрева.

Юпитер: През октомври и ноември ще бъде в съзвездие Бик. В началото на октомври Юпитер ще е с ъглов диаметър 43” и с яркост -2.5m, а в края на ноември – с ъглов диаметър 48” и с яркост -2.8m. Условията за наблюдение на планетата ще продължават да се подобряват – изгревът й ще настъпва около 22:20 ч в началото на октомври и около 17 ч в края на ноември. Ще привлича погледа над източния хоризонт в началото на нощта. Най-ярките четири Галилееви спътника на планетата са достъпни за наблюдение с по-мощен бинокъл или далекоглед. При увеличения около и над 100 пъти с по-мощен телескоп вече са забележими ивиците на облачните системи в атмосферата на Юпитер.

 

 По-атрактивни комети

През периода не се очаква поява на ярки комети, достъпни за наблюдение с невъоръжено око или с бинокъл. За по-напредналите любители интерес може да представлява кометата C/2011 F1 (LINEAR), която в началото на октомври ще бъде с яркост около 10.3 mag, в съзвездие Змия и ще залязва около 3 часа след Слънцето. Кометата се движи на юг към съзвездие Скорпион и в края на октомври ще залязва около 2 часа след Слънцето. През ноември тя ще бъде недостъпна. C/2011 F1 (LINEAR) ще премине през перихелия си на 8 януари 2013 г., но тогава ще бъде с яркост около 12 mag.

Вижте орбитални елементи и ефемериди за кометата от IAU MPC и данни за яркостта и видимият й път от Aerith net.

 

По-ярки звездни купове и мъглявини, наблюдаващи се през периода

В статията Звездното небе през август и септември 2012 описахме мъглявини и звездни купове, част от които се наблюдават и в началото на есенните нощи. Тук ще обърнем внимание на някои типични за есенното и зимното небе обекти. Ще започнем с един ярък и красив обект – сферичният звезден куп М2 (NGC7089) в съзвездие Водолей, който заради сравнително високата си яркост от 6.5m и ъглов диаметър 14’ лесно се открива с бинокъл, ако се претърси небето на 5о северно от звездата β Водолей (Садал Суд). Гледан през мощен телескоп, М2 ни се представя великолепно, ”разпръснат” на съставящите го звезди.

Районът около сферичния куп М2.

Оставаме в съзвездие Водолей заради още един красив, но трудно достъпен обект – планетарната мъглавина Охлюв (Helix Nebula, NGC 7293), останка от загиваща звезда. Тя е видимо най-голямата мъглявина от този тип – с ъглов диаметър 27’, почти колкото пълната Луна гледана с невъоръжено око. Нейната яркост от 7.3m предполага, че тя би следвало да бъде лесно забележима с бинокъл, но на практика визуалното й наблюдение е доста трудно. Дори в изключително ясна и безлунна нощ, в окулярите на бинокъл може да се забележи само леко светене на небето в мястото, където се намира мъглявината. Детайли от нея не се различават, което е малко разочароващо, но този обект е много атрактивен при фотографски наблюдения – лесно се регистрира на снимки в своите ярки красиви цветове. Друга причина тази мъглявина да не е много популярна е отсъствието на ярки звезди във видима близост до нея, които да служат за ориентир при намирането й.

На около 12о на запад-югозапад от мъглявината Охлюв се намира сферичният звезден куп М30 (NGC7099), с яркост 7.7m и ъглов диаметър близо 6’.

Мъглявината Охлюв в съзвездие Водолей и сферичния куп М30 в съзвездие Козирог.

Плеядите (M45) в съзвездие Бик – най-яркият разсеян звезден куп, привлича погледа над източния хоризонт немного след изгрева си – около 20 часа през октомври и остава видим до края на нощта. Купът е толкова популярен, че всичко казано за него звучи добре познато за любителите на небето. За тези които за пръв път насочват зрителна тръба към нощното небе, Плеядите или ”Квачката с пиленцата” според народната ни астрономия, са най-впечатляващата гледка след лунните кратери и пръстена на Сатурн, видяна в окуляра на инструмента. Купът е с яркост 1.6m и има видими размери около 110’.

Купове и мъглявини в съзвездията Бик и Колар.

Ракообразната мъглявина M1 (Crab Nebula, NGC1952) в съзвездие Бик е останка от колосален взрив на масивна звезда (свръхнова), наблюдаван през 1054 г. и описан в китайски и арабски летописи. Тя е доста популярна като име, но мнозина ще бъдат изненадани, че всъщност се касае за доста слаб обект – от 8.4m и с ъглови размери само 7х5’. За визуалното й наблюдение определено е нужен по-мощен телескоп.

Звезди и мъглявини в Плеядите. По-ярките звезди в купа носят имената на дъщерите на титана Атлас от гръцката митология.

На около 12о под издигащите се над хоризонта Плеяди блести червеникавата звезда Алдебаран, α Бик, около която като че ли небрежно са разхвърлени в неправилна дъга рояк слаби звездички. Това е разсеяният куп Хиади – ”лицето” на съзвездие Бик. В миналото нашият народ много удачно е нарекъл звездата Алдебаран и Хиадите ”Гайдарят с хорото”. Купът заема област от небето с диаметър около 5o. Разглеждани с бинокъл, Хиядите са също атрактивна гледка.

Разсеяния куп Хиади около звездата Алдебаран, α Бик.

Съзвездието Орион е истинска съкровищница за любителите на обекти от ”дълбокото небе”. Ще се спрем на най-популярният такъв обект в него – най-ярката дифузна мъглявина на звездното небе изобщо, M42. Тази гореща газова мъглявина е част от доста по-обширен регион на активно звездообразуване, голяма част от който е скрит за нас зад тъмни облаци от плътен междузвезден прах.  Мъглявината M42 е забележима с невъоръжено око, но в окулярите на бинокъл е особено красива гледка заедно с околните звезди от ”меча” и ”пояса” на Орион. M42 е с яркост 4m и с доста големи ъглови размери: 65×60’. Снимки на този регион на небето представят М42 и М43 (Mairan Nebula) в характерния за тях червеникав оттенък, заедно с още няколко синкави отражателни мъглявини във видима близост: NGC1973, NGC1975, NGC1977 (Бягащия човек), NGC1981 и др.

Горещите емисионни мъглявини М42 и М43.

 

По-атрактивни метеорни потоци

Дракониди (DRA): 6 – 10 октомври, максимум на 8 октомври с около 20 червеникави бавни метеора за час. Има вероятност за по-висока активност. Комета-причинител: Джакобини-Цинер (21P/Giacobini-Zinner) с период 6.59 г. Луна – с 47% осветен диск, последна четвърт, изгрява около полунощ.

Южни Тауриди (STA): 10 септември – 20 ноември, максимум на 10 октомври с около 5 метеора за час. Луна – с 28% осветен диск, преди новолуние.

Ориониди (ORI): 2 октомври – 7 ноември, максимум на 21 октомври с около 25 бързи бели метеора за час. Комета-причинител: Халеева, с период 76 г. Луна – с 45% осветен диск, малко преди 1-ва четвърт, залязва около полунощ.

Леониди (LEO): 6 – 30 ноември, максимум на 17 ноември в 11:30 ч. с около 15 бързи синкави метеора за час. Очакван втори по-слаб връх в 23 ч, с 5 до 10 метеора за час. Комета-причинител: Темпъл-Тътл (55P/Tempel-Tuttle) с период 33.25 г. Луна – с 19% осветен диск, след новолуние.

За повече информация вижте календара на IMO за 2012 г,, от октомври до декември.

 

Сайтове с данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури

Национален институт по геофизика, геодезия и география

Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

Космическото време в момента

Тридневна слънчева и геофизична прогноза

Прогноза за Kp-индекса за 3 часа

Геомагнитна активност – 12 часова графика

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

Космическото време

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

Седмичен бюлетин

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

Прогнози за космическото време

IPS Real-Time Space Weather Status

Сайтове, с чиято помощ можете да планирате наблюдения на Международната космическа станция (ISS) и на изкуствени спътници на Земята

Трябва първо да зададете Вашето наблюдателно място и часова зона

http://www.heavens-above.com/

http://www.calsky.com/

 

 

Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

Всички права запазени.

Фигурите в статията са генерирани с помощта на софтуер, свободен от авторски права.