Напомняме на нашите читатели, че за постигането на по-добри резултати при астрономически наблюдения е нужно същите да се провеждат от места, достатъчно отдалечени от градове, промишлени зони, магистрали и други източници на светлинно и прахово замърсяване. В редица случаи е нужно да се има предвид текущата фаза на Луната, защото в ясни и безлунни нощи са достъпни за наблюдение най-голям брой астрономически обекти от различен тип. Използването на бинокъл, зрителна тръба или телескоп многократно разширява възможностите за наблюдение и обогатява впечатленията от видяното.

 

Посочените в статията моменти са в официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

22 септември в 17:49 ч – начало на астрономическата есен.

 

Фази на Луната

Пълнолуния: 2 август в 6:27 ч, 31 август в 16:58 ч, 30 септември в 6:19 ч;

Последна четвърт: 9 август в 21:55 ч, 8 септември в 16:15 ч;

Новолуния: 17 август в 18:55 ч, 16 септември в 5:11 ч;

Първа четвърт: 24 август в 16:54 ч, 22 септември в 22:41 ч.

 

Перигеи: 23 август в 22:40 ч – 369 730 км; 19 септември в 5:53 ч – 365 748 км.

Апогеи: 10 август в 13:53 ч – 404 124 км; 7 септември в 9:01 ч – 404 295 км.

 

Явления, небесни атракции

11 август, 23:30 ч. – съединение на Луната с Юпитер, отстояние между центровете на дисковете им 6’ (геоцентрично е окултация). Явлението ще се наблюдава от нашата страна след изгрева на Луната на 12 август в 1:27 ч (за София), когато двата обекта ще са на отстояние 1o 46’.

11 до 16 август сутрин преди изгрева – Юпитер, Венера, Меркурий и Луната видимо подредени в права линия над източния хоризонт. Повече подробности и карта вижте в раздела ”Ярките планети” по-долу.

Нощта на 12 срещу 13 август – максимум на метеорния поток Персеиди. Подробности – в края на статията.

14 август вечерта след залеза – Сатурн, Марс и звездата Спика от съзвездие Дева видимо подредени в права линия над западния хоризонт. Подробности и карта вижте в раздела ”Ярките планети” по-долу.

19 септември в 23:35 ч. – съединение на Луната с Марс, отстояние между центровете на дисковете им 11’ (геоцентрично е окултация). От нашата страна най-голямото видимо сближаване ще се наблюдава преди този момент – вечерта на 19 септември, до залеза на Луната в 21:15 ч (за София), когато двете небесни тела ще са на отстояние 2о.

 

Звездното небе през август и септември

В началото на първите августовски нощи на запад и югозапад залязват съзвездията Косите на Вероника, Дева, Везни и Скорпион. Над южния хоризонт са Стрелец, Змиеносец, Щит и Орел. Козирог и Водолей изгряват от югоизток. Ниско на изток са Андромеда, Риби, Пегас, Малък кон и Триъгълник. Персей и Касиопея са на североизток. По-високо в небето са Воловар. Херкулес, Дракон, Лебед, Лира, Цефей, Гущер, Стрела и Малка лисица.

Около полунощ най-високо в небето е Летния триъгълник, формиран от ярките звезди Вега – α от съзвездие Лира, Денеб – α от Лебед и Алтаир – α от Орел.

В края на августовските нощи ниско на запад са Херкулес, Щит и Орел. На югозапад залязва Стрелец. Над южния хоризонт са Скулптор, Южна риба, Кит, Козирог и Водолей. На североизток – изток са Колар и Бик, изгряват Орион и Близнаци. Голяма мечка е ниско на север. По-високо в небето са Лебед, Гущер, Цефей, Касиопея, Персей, Жираф, Дракон, Пегас и Малък кон.

През септември, в края на нощта небето ще напомня за идващата зима – съзвездията Орион, Близнаци, Рак, Еднорог, Заек, Голямо и Малко куче ще са над югоизточния хоризонт. Колар и Бик ще са вече високо в небето. На изток ще изгряват Лъв и Хидра.

  Вид на лятното звездно небе на 1 август в 0 ч официално време.

 

Ярките планети по ред на залеза им след Слънцето

Марс и Сатурн: През август, още след свечеряване двете планети ще бъдат видими в съзвездие Дева, ниско над югозападния хоризонт. В средата на август Марс ще бъде с ъглов диаметър 5.4” и с яркост 1.1m, а Сатурн – с ъглов диаметър 16” и с яркост 0.8m. За да различите пръстена на Сатурн ще Ви бъде нужна зрителна тръба или телескоп с увеличение поне 40х. При по-големи увеличения логично ще се разкрият повече детайли. Марс е по-малко атрактивен – поради малките си ъглови размери през това лято, не могат да се различат детайли по повърхността му дори при големи увеличения на любителски телескоп.

Вечерта на 14 август, още в здрача след залеза ще може да се наблюдава атрактивно видимо подреждане в права линия на планетите Сатурн, Марс и звездата Спика, α-Дева, ниско над хоризонта в посока запад – югозапад. Мислената линия прекарана през трите небесни тела и продължена нагоре ще преминава недалеч от ярката звезда Арктур, α-Воловар. Ъгловите отстояния между двете планети и Спика ще бъдат следните: между Юпитер и Марс – 2o 42’. Между Марс и Спика – 1o 47’. Звездата Спика е от 1-ва видима звездна величина.

През септември Сатурн няма да може да се наблюдава – той ще залязва скоро след Слънцето. Марс ще бъде в съзвездие Везни, но ще се наблюдава трудно в началото на септември, след което също ще стане недостъпен в сиянието на залеза.

Сатурн, Марс и звездата Спика на 14 август вечерта над западния хоризонт.

Венера: През август и септември Венера ще продължи да се наблюдава като Зорница сутрин. На 15 и 16 август тя ще изгрява най-рано преди Слънцето – около 3 часа и 35 минути и ще се издига най-високо над източния хоризонт преди изгрева, защото на 15 август по обяд планетата ще бъде на максимална елонгация 46o западно от Слънцето, В началото на август Венера ще бъде с ъглов диаметър 28”, с яркост -4.4m и с 42% осветен диск, в съзвездие Близнаци. В края на септември планетата ще бъде с ъглов диаметър 16”, с яркост -4.1m и със 70% осветен диск, в съзвездие Лъв. Сутринта на 13 септември Венера ще се наблюдава видимо най-близо до центъра на разсеяния звезден куп M44 – Ясли в съзвездие Рак, на 2o и 20’ южно от него.

Юпитер: През август и септември планетата-гигант ще се движи бавно в съзвездие Бик. В началото на август Юпитер ще бъде с ъглов диаметър 30” и с яркост -2.16m, а в края на септември – с ъглов диаметър 43” и с яркост -2.5m. Условията за наблюдение на планетата се подобряват – изгревът й настъпва все по-рано във втората половина на нощта. Четирите най-ярки Галилееви спътника на Юпитер са достъпни за наблюдение с по-мощен бинокъл или зрителна тръба. При увеличения около и над 100 пъти с по-мощен телескоп вече са забележими ивиците на облачните системи в атмосферата на планетата.

Меркурий: възможно най-удобният момент за наблюдение на тази планета през август и септември е на 16 август сутринта, когато Меркурий ще изгрее 1 час и 33 минути преди Слънцето. На тази дата в 15 ч планетата е в максимална елонгация 19о западно от Слънцето.

Гледан през телескоп с голямо увеличение, Меркурий се вижда във фази подобно на Венера и Луната. На 16 август сутринта ще бъдат осветени 40% от диска на планетата, а ъгловият й диаметър ще бъде 7.5”. Яркостта на Меркурий тогава ще бъде 0.1m.

Меркурий ще продължи да се отдалечава от нас и на 10 септември ще бъде в горно съединение, т.е. в най-далечната спрямо нас точка от своята орбита.

В периода 11 – 16 август, рано сутринта преди изгрева над източния хоризонт ще се наблюдава видимо подреждане в права линия на планетите Юпитер, Венера и Меркурий, заедно с тънкият сърп на Луната. Атракцията ще се наблюдава на фона на съзвездията Бик, Близнаци и Рак. Съзвездието Орион също ще бъде над хоризонта. В настъпващата зора ще може да се наблюдава предутринният (хелиактичен) изгрев на Сириус. Желаещите да наблюдават всичко това могат да изчакат до разсъмване в нощите около максимума на метеорния поток Персеиди (12 – 13 август).

Видимото подреждане в права линия на Юпитер, Венера, Луната  и Меркурий сутринта на 14 август – вид на небето в посока изток, около 1 час и 10 минути преди изгрева на Слънцето.

 

По-ярки звездни купове и мъглявини, наблюдаващи се през периода

С напредването на лятото стават достъпни все повече  на брой ярки мъглявини и звездни купове, достъпни за наблюдение с бинокъл. В следващите карти ще направим обзор на някои по-интересни райони от звездното небе, включващи такива обекти.

Започваме с обекти намиращи се високо в небето веднага след стъмване – в съзвездие Херкулес, където са двата сферични купа M13 (5.8m, 23’) и M92 (6.4m, 12’), Още по на изток – в съзвездие Лира, с телескоп с увеличение 80 – 100х добре се наблюдава Пръстенообразната мъглявина M57 (9.7m, 1.2’).

В Млечният път южно от съзвездие Лебед – в малките съзвездия Лисиче и Стрела откриваме планетарната мъглявина Гира – M27 (Dumbbell nebula, 7.6m, 6’) и сферичният звезден куп M71 (8.2m, 6’).

Районът около планетарната мъглявина М27 в съзвездие Малка лисица и сферичният куп М71 в Стрела

Още по-на юг в Млечния път с бинокъл намираме яркият разсеян звезден куп М11 – Дива патица в съзвездие Щит (Wild Duck, 5.8m, 14’)

В най-богатата на мъглявини и купове част на Млечния път – ниско над южния хоризонт, с бинокъл лесно се открива звездният облак M24 (4.6m, 1.5o) в съзвездие Стрелец, който е лесно видим и с невъоръжено око поради големите си ъглови размери. С бинокъл на около 1о над M24 се намира разсеяният куп M18 (6.9m, 9’). Също на около 1о над M18 е дифузната мъглявина M17 – Лебед (6m, 11’), известна и като мъглявината Омега. Още по-високо – на около 2.5о от M17, вече в границите на съзвездие Змия, малко по-трудно се открива мъглявината М16 – Орел (6m, 7’), в която по-скоро са видими звездичките от намиращия се в нея млад звезден куп.

Районът около мъглявините М16 – Орел и М17 – Омега (или Лебед)

Отново насочваме бинокълът към облака М24 и оглеждаме небето около него. На 5о западно от M24 откриваме разсеяния куп M23 (5.5m, 27’). От другата страна на M24 – на около 3о на изток виждаме друг, още по-ярък разсеян куп – M25 (4.6m, 0.5о). Така M23, M24 и M25 са подредени в почти права линия, което позволява лесното им идентифициране.

Районът на разсеяните купове М23, М25 и звездният облак М24 (в средата)

На около 5о под M25 откриваме яркият сферичен куп M22 (5m, 17’). На около 7о под звездния облак M24 лесно се открива най-ярката дифузна мъглявина в лятното звездно небе, М8 – Лагуна (5m, 45’) заедно с разсеяният звезден куп NGC6530 (4.6m, 15’). На около 1.5o над Лагуната намираме друга по-слаба мъглявина – Трифидата M20 (6.3m, 28’).

Районът от сферичния куп М22 (горе-вляво) до мъглявините М8 – Лагуна и М20 – Трифида в Стрелец

Мъглявините М8 – Лагуна и М20 – Трифида

Слаби сферични купове в района на δ-Стрелец (Каус Меридионалис) и γ-Стрелец (Алнасл)

В ”опашката” на съзвездие Скорпион с бинокъл лесно се откриват двата ярки разсеяни купа Птолемеевият – M7 (3m, 1.3о) и купът Пеперуда – M6 (4m, 20’). Птолемеевият куп лесно се открива по продължението на мислената права линия прекарана през звездите Лесат и Шаула (вижте картата по-долу) и продължена наляво и нагоре, т.е. на североизток,

Районът на двата ярки купа М6 и М7 в съзвездие Скорпион

Когато съзвездията Пегас и Водолей се издигнат достатъчно на изток – югоизток, с по-мощна зрителна тръба могат да се наблюдават в тях още два ярки сферични купа: М15 в Пегас (6.2m, 12’) и М2 във Водолей (6.5m, 12’).

Районът на сферичните купове М15 в Пегас и М2 във Водолей

В съзвездие Пегас с мощен и много светлосилен телескоп можете да опитате да забележите през ясна и безлунна нощ няколко слаби галактики, като например малката групичка от 5 галактики известна като Квинтета на Стефан (Stephan’s Quintet): NGC7320, NGC7319, NGC7318A, NGC7318B и NGC7317. Това са взаимодействащи си галактики разположени в поле едва около 5’ на диаметър. Наистина шансовете за успех не са големи – тези далечни галактики са с яркост около 14m и са по-скоро подходящи за фотографски наблюдения.

Друга интересна и по-ярка галактика в Пегас е близката до Квинтета на Стефан NGC7331 (10.3m, 10’), която има множество по-малки галактики-спътници около себе си. Разбира се и този обект е по-подходящ за фотографски, отколкото за визуални наблюдения.

Районът на галактиката NGC 7331 и Квинтета на Стефан в съзвездие Пегас

В съзвездията Андромеда и Триъгълник ще видим двете най-ярки галактики на нашето звездно небе – М31 Андромеда (3.4m, 178×63’) и М33 в Триъгълник (5.7m, 73×45’). Макар че някои автори твърдят, че и двете галактики са видими с невъоръжено око в изключително ясни и безлунни нощи, това се отнася по-скоро само за М31 Андромеда. М33 е доста по-размита и нерядко дори с бинокъл откриването й в слабото съзвездие Триъгълник е проблемно.

Галактиките М31 в Андромеда и М33 в Триъгълник (долу)

Съзвездието Персей също предлага красива атракция – известният Двоен звезден куп (Double Cluster – NGC884/NGC869, 4.4/4.3m, 30/30’), който е забележим и с просто око в ясна безлунна нощ, но в окуляра на зрителна тръба е особено красива гледка.

Районът около Двойния куп в съзвездие Персей

Нашата разходка може да приключи с едни от най-ярките купове и мъглявини, видими в края на лятната нощ – известните Плеяди и Хиади в съзвездие Бик, и най-ярката дифузна мъглявина на звездното небе – М42 в Орион. Тези обекти обаче са типични за зимното звездно небе и ще се спрем на тях в следваща наша статия, посветена на него.

 

По-атрактивни метеорни потоци

Безспорно Персеидите (PER) са най-атрактивният метеорен поток през лятото. Те са активни от 17 юли до 24 август, с максимум за 2012 г. на 12 август от 15 ч. до 17:30 ч. официално време, със ZHR 100  (около 100 бързи бели метеора за час). Кометата-причинител на потока е 109P/Суифт-Тътл, с период около 130 години. За нашата страна най-подходящото време за наблюдение на Персеидите тази година ще бъде в началото на нощта на 12 срещу 13 август, до изгревът на Луната в 2:16 ч. (за София). Луната ще бъде на възраст 25 дена, с 21% осветен диск – тънък сърп преди новолуние. Вечерта на 12 август около 1 час след залеза на Слънцето радиантът на потока ще бъде на височина 15o над североизточния хоризонт (за София), като с напредването на нощта той ще се издига по-високо. Радиантът ще бъде в кулминация в 7 ч. сутринта на 13 август. Не е задължително наблюдателите да гледат непременно в посока към радианта – вероятността за поява на метеор в произволна част от небето ще бъде висока.

Други метеорни потоци, действащи през август и септември:

α-Каприкорниди (CAP): 2 юли – 20 август, максимум на 29 юли с около 8 бавни оранжеви метеора, понякога болиди;

δ-Аквариди S (SDA): 8 юли – 19 август, максимум на 29/30 юли с около 10 бавни жълти метеора за час, често оставящи следи. Максимумът съвпада по време с този на α-Каприкорниди, като радиантите им също са близо;

κ-Сигниди (KCG): 3 – 25 август, максимум на 17 август с около 3 метеора на час.

Септемврийски ε-Персеиди (SPE): 4 – 14 септември, максимум на 10 септември в 1 ч LT,  с около 5 метеора на час.

За още информация посетете календара на IMO за 2012 г.

 

 

Сайтове с данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури

Национален институт по геофизика, геодезия и география

Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

Космическото време в момента

Тридневна слънчева и геофизична прогноза

Прогноза за Kp-индекса за 3 часа

Геомагнитна активност – 12 часова графика

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

Космическото време

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

Седмичен бюлетин

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

Прогнози за космическото време

IPS Real-Time Space Weather Status

Сайтове, с чиято помощ можете да планирате наблюдения на Международната космическа станция (ISS) и на изкуствени спътници на Земята

Трябва първо да зададете Вашето наблюдателно място и часова зона

http://www.heavens-above.com/

http://www.calsky.com/

 

 

Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

Всички права запазени.

Фигурите в статията са генерирани с помощта на софтуер, свободен от авторски права.