Напомняме на нашите читатели, че за постигането на по-добри резултати при астрономически наблюдения е нужно същите да се провеждат от места, достатъчно отдалечени от градове, промишлени зони, магистрали и други източници на светлинно и прахово замърсяване. В редица случаи е нужно да се има предвид текущата фаза на Луната, защото в ясни и безлунни нощи са достъпни за наблюдение най-голям брой астрономически обекти от различен тип. Използването на бинокъл, зрителна тръба или телескоп многократно разширява възможностите за наблюдение и обогатява впечатленията от видяното.

 

Посочените в статията моменти са в официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

Начало на астрономическото лято: 21 юни в 8:04 h (лятно слънцестоене – най-дългият ден в годината, с продължителност 15 часа и 20 мин.)

 

Фази на Луната

Новолуния: 8 юни в 18:58 h, 8 юли в 10:14 h;

Първа четвърт: 16 юни в 20:24 h, 16 юли в 6:18 h;

Пълнолуния: 23 юни в 14:32 h (Супер Луна),  22 юли в 21:16 h.

Последна четвърт: 30 юни в 7:54 h, 29 юли в 20:43 h.

 

Перигеи: 23 юни в 14:11 h – 356 989 km; 21 юли в 23:28 h – 358 401 km.

Апогеи: 7 юни в 3:37 h – 406 491 km; 3 юли в 11:54 h – 405 833 km.

 

Явления, небесни атракции

В първите вечери на периода, около 1 час след залеза – все още над северозападния хоризонт ще може да се наблюдава малкият парад на планетите Юпитер, Венера и Меркурий. Подробности – в раздел Ярките планети.

4 юни в 8:05 h – астероидът 2009 FE с размери около 230 метра ще премине на разстояние около 3 693 000 km от Земята. Повече информация за преминаванията на това небесно тяло покрай планетата ни вижте на адрес http://ssd.jpl.nasa.gov/sbdb.cgi?sstr=2009%20FE;orb=1;cov=0;log=0;cad=1#cad

10 юни вечерта около 1 час след залеза – атрактивно взаимно разположение на Луната, Венера и Меркурий над северозападния хоризонт. Подробности – в раздел Ярките планети.

23 юни – съвпадение на пълнолунието в 14:32 h с перигея, с разлика около 21 минути – т.нар. Супер Луна.

22 юли в 8:46 h – съединение на Марс с Юпитер на 0.8о северно. Подробности – в раздел Ярките планети

 

Звездното небе през периода

В първите часове на юнските нощи все още са видими зимните съзвездия Близнаци и Колар, залязващи ниско на запад – северозапад. Над южния хоризонт блести синкавата Спика – най-ярката звезда от съзвездие Дева. На почти същата височина на югозапад откриваме съзвездие Лъв. Високо в небето над нас са фигурите на Голямата мечка и на Воловар, с една от най-бляскавите звезди на северното звездно небе – Арктур. Югоизточната част на небето е заета от обширното слабо съзвездие Змиеносец, а ниско на изток – североизток блести Летният триъгълник, определян от трите бляскави звезди Вега – α Лира, Денеб – α Лебед и Алтаир – α Орел. В тази част на небето различаваме едни от най-ярките области на Млечния път.

С напредването на късата юнска нощ, от югоизток се издига красивата фигура на съзвездие Скорпион, а вляво от нея – фигурата на Стрелец. Обширното, но слабо съзвездие Змиеносец е над южния хоризонт, а над него, най-високо в небето са съзвездията Херкулес и Северна корона. В края на нощта Летният триъгълник блести високо над нас, а на изток вече са изгрели Пегас и Андромеда.

В началото на юли, веднага след стъмване на запад залязва синкавата звезда Регул от съзвездие Лъв, Голямата мечка е на северозапад, Дева също наближава залеза си на югозапад. По-високо над западния хоризонт блести Арктур от Воловар. Около и след полунощ небето придобива типичния си летен вид – Летният триъгълник блести най-високо, а ниско на юг са ярките съзвездия Скорпион и Стрелец, през които се проточва най-атрактивната част на Млечния път. На изток-североизток вече са се появили фигурите на съзвездията Пегас, Андромеда, Касиопея и Персей.

Карта на източната част на звездното небе на 15 юни в полунощ, с изгряващите летни съзвездия.

 

Ярките планети по ред на залеза им след Слънцето

Юпитер, Венера и Меркурий: В първите вечери на периода (до около 8 юни) ще продължи да се наблюдава малкият парад на тези 3 планети, който започна в края на май. Те заедно със Земята ще бъдат подредени почти точно в права линия, като Слънцето, Марс, Сатурн, Уран и Нептун ще бъдат встрани от нея. Условията за наблюдение на атракцията обаче ще са трудни – около 1 час след залеза на Слънцето, много ниско над хоризонта в посока запад – северозапад. Нужно е да се избере място с много нисък хоризонт в тези посоки. Използването на бинокъл за откриване на планетите във все още светлото небе след залеза е препоръчително. Като своеобразен финал на малкия парад, на 10 юни вечерта около 1 час след залеза на Слънцето, в същата част на небето ще се наблюдава тънкият лунен сърп, видимо близо до Венера и Меркурий. Юпитер ще бъде вече недостъпен в сиянието на Слънцето – на 19 юни вечерта той ще бъде в съединение с него. На 10 юни в 14:18 h Венера и Луната ще бъдат в съединение, а на 11 юни в 1:39 h – Меркурий и Луната.

Яркост, ъглови размери и осветеност на трите небесни тела за 10 юни вечерта:

Меркурий: 0.4 mag, 7.9”, 42% осветен диск;

Венера: -3.9 mag, 10”, 94% осветен диск;

Луна: -9.1 mag, възраст 1.9 дни, 4% осветен диск.

Луната, Венера и Меркурий над западния хоризонт на 10 юни около 1 час след залеза на Слънцето.

Най-удобните моменти за наблюдение на Меркурий през периода са два: на 12 юни вечерта, когато бързата планета ще залезе 1 час и 46 минути след Слънцето (максимална източна елонгация 24о в 19:46 h) и на 30 юли рано сутринта, когато Меркурий ще изгрее 1 час и 29 минути преди Слънцето (максимална западна елонгация 20о в 11:49 h).

Сатурн: В началото на юни планетата с пръстените ще бъде видима над южния хоризонт веднага след свечеряване, в съзвездие Дева. Ще се открива лесно на около 13о източно от най-бляскавата звезда в това съзвездие – Спика. В първите нощи на юни Сатурн ще бъде с яркост 0.35 mag и с ъглов диаметър 18”. До края на юли планетата ще се движи в Дева, като условията за наблюдението й бавно ще се влошават. В последните нощи на периода Сатурн ще бъде с яркост 0.64 mag и с ъглов диаметър 17”. Ще залязва около полунощ.

Видимият път на Сатурн от 20 април до около средата на септември 2013 г. в съзвездията Дева и Везни. Показани са положенията на планетата през 5 дни в 0 UT

Марс: В началото на периода Червената планета ще бъде недостъпна заради видимата си близост до Слънцето. До началото на юли нейният изгрев ще изпреварва все-повече слънчевия и тогава тя ще започне да се наблюдава, макар и трудно, около 1 час и 15 минути сутрин преди изгрева. Ще бъде ниско над североизточния хоризонт, в съзвездие Близнаци. В края на юли Марс ще се наблюдава вече по-удобно – ще изгрява около 2 часа и 25 минути преди Слънцето.

На 22 юли сутринта, във времето от 1 час и 50 минути преди изгрева, до настъпването на зората, ниско над североизточния хоризонт ще може да се наблюдава видимо сближаване на Марс и Юпитер на ъглово отстояние 0.8о. Точният момент на съединението е в 8:46 h на същата дата, т.е. след настъпването на деня за нашата страна.

Яркост и видими размери на двете планети по време на съединението:

Марс: 1.6 mag, 3.9”;

Юпитер: -1.9 mag, 33”.

 

По-атрактивни комети

C/2012 F6 (Lemmon) още може да се наблюдава сутрин преди изгрева с малък любителски телескоп. В началото на юни тя ще се движи бавно в съзвездие Андромеда, с яркост 8 – 8.5 mag. В утрата около 5 юни F6 ще премине видимо близо до галактиката М31 – на около 7о западно от нея.

Видимият път на кометата C/2012 F6 (Lemmon) през юни и юли. Показани са положенията на кометата през 5 дни в 0 UT

Вижте също:

Орбитални елементи и ефемериди на C/2012 F6 (Lemmon) от MPC

Видим път и прогнозна яркост за C/2012 F6 (Lemmon) от Aerith.net

 

 

C/2011 L4 (PanSTARRS) също ще продължи да се наблюдава сравнително лесно в началото на периода. Ще се движи бавно в околополярната област на небето. В началото на юни L4 ще бъде с яркост около 8.5 mag.

Видимият път на кометата C/2011 L4 (PanSTARRS) от средата на април до средата на август. Показани са положенията на кометата през 10 дни в 0 UT

Вижте също:

Орбитални елементи и ефемериди на C/2011 L4 от MPC

Видим път и прогнозна яркост за C/2011 L4 от Aerith.net

 

Седмична информация за ярки комети

Видимост на кометите през идните месеци – Aerith.net

Астрономическа програма за учащи се „Хвани комета”

 

По-атрактивни метеорни потоци

Юнски Лириди (JLY): активни от 11 до 21 юни, с максимум на 16 юни.

ZHR от 0 до 5 (до 5 метеора на час).

λ сл. при максимума: 85o.

Тази година максимума е при лунна фаза първа четвърт, поради което препоръчителното време за наблюдение е през втората половина на нощта.

Южни делта-Аквариди (SDA): активни от 12 юли до 23 август, с максимум на 29 – 30 юли.

ZHR = 16 (около 16 бледожълти метеора на час).

λ сл. при максимума: 127o.

В нощите на 28 срещу 29 и на 29 срещу 30 юли Луната ще изгрява малко преди полунощ, във фаза около последна четвърт. Удобното време за наблюдения е в първата половина на тези нощи.

Алфа Каприкорниди (CAP): активни от 3 юли до 15 август, с максимум на 30 юли.

ZHR = 5 (около 5 метеора на час).

λ сл. при максимума: 127o.

Фаза и изгрев на Луната – както при Южни делта-Аквариди по-горе.

Персеиди (PER): започват от 17 юли, с максимум на 12 август вечерта. За съжаление началото им съвпада с растящата Луна след фаза първа четвърт. Подробности за този поток – в следващия обзор за август и септември.

 

По-ярки звездни купове и мъглявини, наблюдаващи се през периода

В първите часове на летните нощи все още удобно може да се наблюдава галактичният куп в съзвездие Дева и по-ярките галактики в съзвездията Ловджийски кучета и Голяма мечка. С напредването на нощта стават достъпни много обекти в Летния триъгълник и по посока на съзвездията Скорпион и Стрелец.

Обекти в съзвездие Дева

Безспорно големият галактичен куп в съзвездие Дева (Virgo Cluster) предизвиква интереса на всеки любител на звездното небе. По-достъпни галактики за наблюдение в този куп са M87 (8.6 mag, 7’), M86 (8.9 mag, 7.5 x 5.5’), M49 (8.4mag, 9 x 7.5’), M84 (9.1mag, 5’), M90 (9.5mag, 9.5 x 4.5’), M100 (9.3mag, 7 x 6’) и др. Интересна формация в купа е „Верижката на Маркарян” (Вениамин Маркарян, 1913 – 1985 г.), формирана от галактиките M84, M86, „Очите” – NGC4438 и NGC4435, галактиката NGC4473 и завършва с галактиката NGC4477.

Обекти в съзвездията Херкулес и Лира

В съзвездие Херкулес с по-мощен бинокъл са достъпни два кълбовидни звездни купа: популярният М13 (Hercules Globular Cluster, 5.8 mag, 20’) и М92 (6.4 mag, 14’). В окулярите на по-мощни тръби тези купове се „разпръскват” на съставящите ги звезди и разкриват великолепна гледка. В съзвездие Лира най-известният обект от далечния космос e Пръстенообразната мъглявина – М57 (Ring Nebula, 8.8 mag, 1.4 x 1’), която е планетарна мъглявина – останка от загинала звезда. Поради малките й ъглови размери обаче, за нейното ефективно наблюдение е нужен телескоп с увеличение поне 80 пъти.

Обекти в съзвездията Лебед и Гущер

Немного на изток от ярката звезда Денеб, с бинокъл може да се види атрактивно струпване от стотици звезди на фона на слабата, но обширна мъглявина NGC 7000. Тази мъглявина има очертания подобни на тези на континента Северна Америка и затова е наречена на него. Тя заема област от небето с видими размери 1.6 x 2о. От звездата Садр (γ Лебед) до звездата Албирео (β Лебед), с бинокъл могат да се видят няколко слаби звездни купа и внушително стълпотворение от звезди в една от най-ярките части на Млечния път. Воалите (Veil Nebula) в съзвездие Лебед са слаби нишковидни мъглявини, останки от взривила се Свръхнова. Те са много слаби за визуални наблюдения през телескоп, но са особено красива цел за астрофотографите. Воалите се състоят от няколко мъглявини, по-главни от които са NGC 6960 (Западният воал или „Вещицата”), NGC 6992, NGC 6995 и IC 1340. Последните три мъглявини формират т.нар. Източен воал. Разсеяният звезден куп М39 е с яркост 4.6 mag и има видим диаметър около 30’. Той е сравнително беден на звезди и на фона на Млечния път не привлича много вниманието в окуляра. Разсеяният куп NGC 7209 в съзвездие Гущер е с яркост 6.7 mag и с видим диаметър 25’, но подобно на М39 той също е беден на звезди. Още един подобен разсеян куп е NGC 7243 в Гущер (6.4 mag, 20’).

Обекти в съзвездията Лисиче и Стрела

Най-популярният обект в съзвездие Лисиче е планетарната мъглявина Гира – M27 (Dumbbell Nebula), формирала се около загиваща звезда. Тя се открива малко трудно при претърсване на небето в това съзвездие, желателно със зрителна тръба с увеличение около 30 пъти. Обекта е с яркост 7.4 mag и има ъглови размери 8 x 6’, поради което не се открива сред звездите ако приборът е с по-малко увеличение. Характерната форма на мъглявината обаче се наблюдава най-добре през телескоп с увеличения 80 – 100 пъти. За по-ефективни наблюдение на сферичния звезден куп M71 в съзвездие Стрела също е нужен мощен телескоп. Купът е с ъглов диаметър колкото мъглявината Гира – около 7’, но е с по-ниска яркост – от 8.2 mag.

Обекти в съзвездията Щит, Змия и в северната част на Стрелец

Ако се проследи с бинокъл светлата ивица на Млечния път южно от Летния триъгълник, прави впечатление, че с приближаване към центъра на Галактиката в съзвездие Стрелец, небето става все по-богато на мъглявини и звездни купове. Наистина бинокълът е най-подходящия прибор за оглеждане на тази част от небето, защото с него лесно се откриват по-ярките обекти и наблюдателят бързо се ориентира по тях, докато търси други по-слаби. В съзвездие Щит, в окулярите веднага се съзира разсеяния звезден куп Дива патица – М11 (Wild Duck, 6.3 mag, 14’), който през мощен инструмент с увеличение около 80 пъти разкрива впечатляваща картина. Немного на юг от М11, макар и по-трудно, се открива слабият разсеян куп М26 (8 mag, 15’). Още по-ниско над южния хоризонт, в горната (северна) част на съзвездие Стрелец се намира звездният облак M24, който е най-яркият обект в тази част на небето. В ясна безлунна нощ той е забележим с невъоръжено око заради големите си ъглови размери от 1.5o и сравнително високата си яркост от 4.6 mag. Ако се използва този обект като ориентир, по него могат да се открият още много мъглявини и купове в същия район. На около 1о над M24 се открива разсеяния куп M18 (7.5 mag, 9’), който определено привлича вниманието в окулярите на бинокъла. На около 1о над M18 е газовата емисионна мъглявина M17 (6 mag, 11’), известна с няколкото си популярни имена, като Омега, Подкова, Лебед или Сепия (Omega, Horseshoe, Swan or Lobster Nebula). Още по-високо – на около 2.5о над M17, вече в пределите на съзвездие Змия, откриваме друга популярна мъглявина – Орелът М16 (Eagle Nebula, 6.4 mag, 7’). Връщаме бинокъла отново към M24 в Стрелец за да открием обекти в други посоки спрямо него: На 5о вдясно (западно) от M24 попадаме на яркият разсеян куп M23 (6.9 mag, 27’). От другата страна на M24 – на около 3о източно намираме друг, още по-ярък разсеян куп – M25 (4.6 mag, 0.5о). Така M23, M24 и M25 са подредени почти в права линия, от запад на изток.

Обекти в южната част на съзвездие Стрелец и в източната част на Скорпион

В края на юни и в началото на юли около полунощ, две ярки и видимо близки звезди от „опашката” на съзвездие Скорпион привличат погледа много ниско над южния хоризонт. Това са звездите Шаула и Лесат. Те са много удобен ориентир за откриване на два големи и ярки разсеяни звездни купа – Птолемеевият куп M7 (Ptolemy’s Cluster, 3.3 mag, 1.3о) и купът Пеперуда M6 (Butterfly Cluster, 4.2 mag, 25’). Птолемеевият куп се намира на продължението на мислената права линия, прекарана от Лесат през Шаула и продължена на североизток, т.е. наляво и нагоре (показана на картата с пунктир). Вероятно обаче няма да се наложи използване на ориентири, тъй като купът е забележим с невъоръжено око в ясна и безлунна нощ, поради което е известен от древността. На около 3.5о северозападно от М7 се намира по-слабият куп Пеперуда. Освен пищният Птолемеев куп, друга голяма атракция в същия район на небето е най-ярката гореща газова мъглявина, достъпна за наблюдение през лятото – Лагуната М8 (Lagoon Nebula). Тя, подобно на другите емисионни мъглявини в Млечния път, е обширен регион, в който облаците от междузвезден газ се свиват под действие на гравитацията и така се формират нови горещи звезди. Със своите видими размери от 90 x 40’ и с яркостта си от 6 mag, Лагуната и намиращият се в източната й част млад звезден куп NGC 6530 (4.6 mag, 15’) бързо се откриват в окулярите на бинокъла и лесно се регистрират на нощни снимки в характерен червеникав цвят. На около 1.5о над Лагуната се намира по-малката мъглявина Трифида – М20 (Trifid Nebula), с ъглов диаметър 28’ и яркост 9 mag. По-голямата част от Трифидата е също гореща емисионна мъглявина – регистрира се на снимки в червеникав цвят подобно на мъглявините Лагуна, Омега и Орел. Една неголяма част от нея обаче се регистрира в синкави цветове – като отражателна мъглявина. Друга забележителност ниско над южния хоризонт е кълбовидният звезден куп М22 в Стрелец, който е един от най-ярките обекти от този тип – от 5.1 mag, с видим диаметър 32’. Също кълбовиден, но по-слаб е видимо близкият до него куп М28 (6.8 mag, 11’).

Списък с каталози за обектите от „дълбокото небе”

 

Сайтове с данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури

Национален институт по геофизика, геодезия и география

Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

Космическото време в момента

Тридневна слънчева и геофизична прогноза

Прогноза за Kp-индекса за 3 часа

Геомагнитна активност – 12 часова графика

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

Космическото време

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

Седмичен бюлетин

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

Прогнози за космическото време

IPS Real-Time Space Weather Status

Сайтове, с чиято помощ можете да планирате наблюдения на Международната космическа станция (ISS) и на изкуствени спътници на Земята

Трябва първо да зададете Вашето наблюдателно място и часова зона

http://www.heavens-above.com/

http://www.calsky.com/

 

 

Пенчо Маркишки, ИА с НАО при БАН.

Всички права запазени.

Фигурите в статията са генерирани с помощта на софтуер, свободен от авторски права.